Устойчивостта като икономическо предизвикателство

Има признаци за промяна – както в природата, така и в икономиката. Докато някои усещат първите сигнали на икономическо възстановяване, други остават предпазливи. Но извън данните за растеж, инфлация или лихвени проценти, се появява нещо по-дълбоко: промяна в отношението към темите, свързани с устойчивото развитие.

През последните години устойчивостта – екологична, социална и управленска (ESG) – беше ключов приоритет за бизнеса и политиката. Но вече се усеща натиск за преоценка. Някои от най-големите международни банки и инвестиционни фондове преразглеждат участието си в инициативи като Net Zero Banking Alliance. Причината? Много от „зелените“ проекти не се оказаха икономически жизнеспособни.

В Европа се води активен дебат за конкурентоспособността на континента. Цената на енергията остава висока – в сравнение със САЩ, газът и петролът са значително по-скъпи за бизнеса в ЕС. Това поставя европейските компании в неравностойно положение на световните пазари. Държави като Германия усещат последствията: стагнация, стачки, затворени заводи.

Политическият натиск също нараства. В Европейския парламент наскоро чухме от премиера на Полша, Доналд Туск, че Зелената сделка трябва да бъде преразгледана, за да се избегне „наивност“ и загуба на глобална конкурентоспособност.

Тези сигнали касаят и България – не само защото сме част от ЕС, но и защото нашата икономика е тясно свързана с останалите страни в съюза. Малки и отворени икономики като нашата първи усещат промените във външната среда.

Важно е да следим посоката, в която поема Европа. Преди да вземем радикални решения за затваряне на мощности или инвестиции в скъпи зелени алтернативи, е нужно внимателно да преценим икономическите рискове. Никой не спори, че устойчивостта е важна – но за да бъде успешна, тя трябва да бъде и устойчива икономически.